Краткият отговор: Последният официален отчет на КЕВР показва, че през 2024 г. 60,4% от водата, подадена на входа на водоснабдителните системи, е била неносеща приходи. Това са 604 литра от всеки 1000. Показателят не означава само вода, изтекла от спукани тръби, защото включва и неточно измерване, нерегламентирано потребление и други търговски загуби.
Какъв е свежият повод за проверката?
Репортаж на bTV от 23 август 2026 г. отново постави темата за водния режим и старите тръби. В него се посочва, че близо 60% от водата се губи по мрежата, а като конкретен пример е показано великотърновското село Ресен, където режимът продължава от години. Твърдението е актуално като обществен проблем, но за да разберем точния мащаб, трябва да го сравним с официалната методика и последните публикувани секторни данни.
КЕВР публикува най-новия си цялостен отчет за ВиК сектора с данни за 2024 г. В него показателят ПК4б е 60,4%. Това е малко над отчетеното за 2023 г. и значително над дългосрочната цел от 49%. Регулаторът изрично пише, че планираното ниво за 2024 г. е било 57,2%, тоест реалният резултат е с 3,2 процентни пункта по-лош от плана.
Колко означават 60,4% в разбираеми числа?
Изчислението е пряко. Ако към една водоснабдителна система постъпят 1000 литра, 604 литра попадат в категорията „неносеща приходи вода“, а 396 литра остават отчетени като носещи приходи. При условни 10 000 литра съотношението е 6040 към 3960 литра.
Това сравнение не измерва конкретен град, улица или авария. То превежда националния секторен процент в лесна за разбиране пропорция. При отделните оператори стойностите са различни, затова 604 литра от 1000 не трябва да се използват като автоматична оценка за всяко населено място.
КЕВР следи и втори показател, който отчита неносещата приходи вода спрямо дължината на мрежата. За 2024 г. той е 18,8 кубични метра на километър за ден. Дългосрочната цел е 15 кубични метра на километър за ден. Двата показателя описват един и същ проблем от различни гледни точки и не бива да се събират.
Всичките 60,4% ли изтичат от спукани тръби?
Не. Това е най-важното уточнение. Официалният показател сравнява неносещата приходи вода с количеството на входа на системата. В него влизат реални загуби от течове и аварии, но и търговски загуби. Към тях спадат неточното измерване, неизправните водомери, нерегламентираното потребление и други разлики между подаденото и фактурираното количество.
Затова изречението „60,4% изтичат от тръбите“ би било по-категорично от данните. Коректното твърдение е, че 60,4% от водата на входа на наблюдаваните системи е неносеща приходи. Физическите течове са голяма част от проблема, но официалният секторен процент не ги отделя самостоятелно.
Подобрява ли се резултатът?
Последователността в годишния доклад не показва устойчиво подобрение. Отчетеното ниво е 58,62% през 2022 г., 60,68% през 2023 г. и 60,38% през 2024 г. Закръглено до един знак, последната стойност е 60,4%. Има минимално понижение спрямо 2023 г., но резултатът остава по-лош от 2022 г., от плана за 2024 г. и от дългосрочната цел.
През 2024 г. във ВиК сектора са инвестирани общо 532 млн. лв., сочи КЕВР. Регулаторът едновременно отчита повече рехабилитация на мрежата и негативни тенденции при авариите и загубите. Това показва защо една обща сума за инвестиции не е достатъчна мярка за резултат. Важни са конкретните километри обновена мрежа, измерването по зони и промяната на загубите при всеки оператор.
Защо измерването е част от решението?
КЕВР посочва няколко свързани причини за високите стойности: липса на надеждни регистри, недостатъчно зониране на мрежата, слабо измерване на дебита и налягането в критични точки, недостатъчни експлоатационни мерки и бавна рехабилитация. Без добро измерване операторът трудно може да различи постоянен теч, неточен водомер и нерегламентирано отклонение.
Зонирането разделя голямата система на по-малки участъци. Когато постъпилата вода и отчетеното потребление се следят по зони, необичайна разлика може да насочи екипите към конкретен квартал или село. Така ремонтите се планират по данни, а не само след видима авария.
Какво казва МОСВ за водната криза?
Анализът „Водните кризи на България“, представен от МОСВ през април 2026 г., също посочва общи загуби над 60%. Документът свързва проблема не само със старата инфраструктура, а и с управлението, липсата на постоянно актуализиран воден баланс, недостатъчното измерване и нуждата от дългосрочни инвестиционни програми.
Това е важно за правилното тълкуване на режима на водата. Един режим може да се появи при комбинация от ограничен източник, сезонно потребление, аварии, недостатъчно съхранение и високи загуби. Националният процент не доказва сам по себе си причината за конкретен режим, но показва колко малък резерв има системата, когато настъпи суша или повреда.
Кое число трябва да следим занапред?
За общата картина най-лесен е процентът ПК4б, но той трябва да се чете заедно с показателя в кубични метри на километър за ден. За конкретен оператор са нужни още броят на авариите, делът на измерената вода, рехабилитираните километри и продължителността на прекъсванията. Само така може да се види дали намалението идва от реално спестена вода или от промяна в отчетността.
Към 23 август 2026 г. последният официален секторен резултат остава 60,4% за 2024 г. Новият телевизионен репортаж потвърждава, че темата е жива на местно ниво, но най-точният извод е по-тесен: повече от половината вода на входа на системите не носи приходи, а не че всеки от тези литри непременно изтича през видима дупка в тръба.
Източници и проверка
- КЕВР: Годишен доклад 2025, данни за показателите на ВиК сектора през 2024 г.
- МОСВ: анализ и възможни решения на водните кризи в България
- bTV Новините: репортажът от 23 август 2026 г.
Водещата и вътрешната снимка са лицензирани илюстративни изображения от Pexels. Те не показват конкретен български ВиК оператор или конкретно място. Водеща снимка: Alexey Demidov. Вътрешна снимка: Orhan Akbaba.
